Богатствата, които крие Черно море, могат не само да осигурят енергийна независимост на България, но и да направят страната ни водеща сила в добива на природен газ. Според учени от Института по океанология към БАН в българската икономическа зона на Черно море има голямо находище от газови хидрати, които са източник на метан. Количествата от ценната суровина под морското дъно са напълно достатъчни, за да задоволят нуждите на България за стотици години напред.
Газовите хидрати са твърди кристали под морското дъно, които приличат на лед. Те са стабилни само при ниска температура и високо налягане. Ако се извадят на повърхността, твърдите хидрати бързо се топят и отделят метан.
„Това откритие е направено през 60-те години на миналия век. Открити са за пръв път някъде на 100 километра пред нашия бряг, вдигната е проба с газови хидрати и това, което са открили прилича на лед. В един обем газов хидрат се поддържат теоретично до 168 обема метан. Това е един огромен ресурс на метан в газови хидрати и те надхвърлят няколкократно запасите на енергия в нефт, газ, и въглища“, обясни пред БНТ доц. Атанас Василев от Института по океанология към БАН.
Находището от газови хидрати в икономическата ни зона в Черно море е с размери 65 на 20 километра. Добивът само от 1 кв. км може да осигури годишните нужди на страната ни от метан. Но промишленото усвояване на природния газ, е сложно и скъпо начинание.
„Имаше технологии, които са от конвенционалните за добив на природен газ, но те бяха 7 пъти по-скъпи отколкото добива на газ. Днес с повишаването на цените можем да кажем, че вече става изгодно“, обясни доц. Василев.
Учени от Института по океанология работят по проект „ГЕОХидрат“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Получените геофизични данни доказват наличието на газови хидрати в Черно море. Те обаче трябва да бъдат проверени със сонда. Проучването ще струва около 30 милиона лева.
„Предимството на газовите хидрати в сравнение с нефта и газа, е че той се намира в Черно море средно до 300 метра под дъното, т.е. не са необходими километрови сондажи, след това трябва да се направят хоризонтални сондажи, които като звезда да обхванат една площ и да се осъществи добивът“, казва доц. Василев.
Добивът на газ от хидрати е напълно екологичен и не противоречи на “зелената сделка”, твърди ученият.
„Ще бъде най-чистото производство- за добива е необходимо единствено погребване на въглероден диоксид, което е надеждно. При добива на шистов газ се използват около 650 химикала, много от които са токсични, а тук са само намаляване на въглероден диоксид, намаляване на налягането и стимулиране с по-топли води, друго не е необходимо“, казва океанологът.
Успешното добиване на природен газ от хидрати е на практика неизчерпаем източник на енергия, казват специалистите. Затова е важно да бъде създадена Национална програма за изследване и разработване на газовите хидрати. В момента Китай и Япония разработват нови технологии и очакванията са промишленият добив на метан от хидрати да започне след няколко години.
