Реликвата е най-голямата археологическа находка от началото на века, която събира стотици хиляди туристи всяка година.
Реликварий от алабастър, който съхранява зъб, парчета от кости на ръка и от лицева част бяха открити през 2010 година по време на разкопки сред руините на средновековния манастир „Свети Йоан Предтеча“ от проф. Казимир Попконстантинов.
Мощите се съхраняват в созополския храм „Св. св. Кирил и Методий“ и се излагат за поклонение всяка неделя.
Лаборатория в Оксфорд защити откритието Изотопният анализ показа, че костите са от човек, живял в началото на I в. сл. Хр. Друга лаборатория – в Копенхаген, потвърди, че става въпрос за принадлежност към фамилна група гени, която е от най-разпространените в Близкия изток.
Твърди се, че мощехранителницата е пренесена през IV век от някой си Тома точно на рождения ден на Св. Йоан Предтеча – 24 юни. Те са били положени в островния манастир край Созопол от Патриаршията в Константинопол.Манастирът е построен на мястото на тракийско светилище от VII-IV в. пр. Хр., вероятно на Аполон Лечител, където се е издигала прочутата негова статуя, отнесена по-късно в Рим.
„Св. Иван Предтеча и Кръстител“ е най-големият созополски манастир. Навремето е бил главният религиозен център на Българското Черноморие.
В манастира са бил заточени трима свалени от императорите глави на Вселенската църква.
В края на IV върху руините е построена базиликата „Св. Богородица Калеоса“, която През Х в. е украсена в стила на преславската столична архитектура.
През 1263 година Михаил Глава Тарханиот построява нов съборен храм – „Св. Йоан Предтеча“ със статут на царски и патриаршески.
Разрушен е в началото на ХVII в. от казаци
Възстановени са основите на манастирската трапезария с магерницата, пекарната и монашеските килии. Манастирът притежавал богата библиотека, от която са оцелели 45 кодекса с богослужебни текстове и съчинения, които се съхраняват във Ватикана.
Новината за находката буквално взриви българските и световни медии, но предизвика и реакция от противоречиви коментари. Защото поне в десетина музеи и манастира в света претендират, че съхраняват част от тленните останки на Предтечата – като се почне от музея Топ Капъ в Истанбул, където смятат, че съхраняват главата и ръката на светеца, френския град Амиен, който също обяви, че притежава пренесената от кръстоносците глава на Йоан Кръстител, и се стигне до Цетинския манастир в Черна гора, където пък се съхранявала дясната ръка на светеца. Намериха се скептични гласове и в България.
Всичко това накара откривателят на мощите – проф Казмир Попконстантинов, да изпрати проби от въпросните кости за лабораторен анализ в чужбина с помощта на „Нешънъл джиографик“. Резултатите са наистина смайващи.
Според изследователите се касае за един хронологически отрязък от 5-aта година пр. Хр. до 75 г. сл. Хр. С други думи, този мъжки индивид произхожда от район, в който би трябвало да е живял и Йоан Кръстител.
Или като шеговито са коментирали експертите от Оксфорд: „Получихме всички данни за него, само дето не му знаем домашния адрес!“ /standartnews.com
