Анастасия Карпенко е истинска звезда в Украйна. Участвала е в десетки телевизонни сериали, филми и театрални роли. След началото на войната, 39-годшината актриса бяга от своята родна страна. Сега тя е в Поморие със своята майка и 10-месечна дъщеря, съобщава NOVA.
Видео: Нова тв
Неузнаваема и уморена от 7-дневното пътуване от Киев до българския град, Анастасия е настанена в частен апартмент на свой приятел от миналото – българин. Тя споделя, че чувства вина. Причината – напуснала е страната си, вместо да се бие с целия актьорски състав на столицата, който е останал там.
“Абсолютно спокойно се живее тук, доволна съм, че съм съхранена и тук никой не мисли дали съм звезда или не съм звезда. Аз съм просто човек, който мечтае за мир, който плаче всеки ден, когато слуша новините сутрин и вечер и който изпитва вина, че съм тук сега, а не там. Сега обаче съм преди всичко майка и трябва да бъда отговорна за живота на детето си и съм много благодарна на съпруга си”, споделя тя.
Бомбардировките заварват семейството на актрисата отново на снимачната площадка, където заснемали финални кадри от най-новия филм “Как е Катя”. “Участвала съм в много сериали и пълнометражни продукции, а сега трябваше да получим страхотни снимки в “Как е Катя”. Това трябваше да се случи тази година, но сега изглежда толкова нищожно в сравнение с това, което ни връхлетя”, споделя бежанката.
Съпругът на Анастасия Карпенко е укрински звукорежисьор, днес мобилизиран в отбраната на Украйна.
Актрисата се страхува за живота му и се моли да оцелее.
“Естествено,много ме е страх. Засега на мъжете от Украйна не им е разрешено да пътуват в чужбина, защото такава е гражданската позиция – и тя е правилна. Мъжът ми не пожела да тръгне – като брат ми. Той се върна в Одеса, защото майка му и по-малките му сестри са там. Повечето са бежанци във Варшава, но мъжът ми остана за териториалната отбрана на град Киев и Одеса”.
Украинската звезда споделя, че плановете за участия в смесени чуждестранни филмови продукции и битката за големите награди, днес са ненужна суета. А проектите ѝ сега се свеждат само до мир и спасяване на живота на близките.
“Имахме надежда да участваме с нашите ленти на фестивала в Кан и Берлин, във Венеция и всички фестивали, които бяха планирани за бъдеще. Но сега вече нищо не можем да кажем, сега това не може дори да бъде актуално”.
Въпреки че харесва България и е благодарна на протегната ръка на българина, настанил я в жилището си в Поморие, Анастасия е категорична: “Всички чакаме победата. И тогава, разбира се, ще се върнем отново в страната. Аз не искам да оставам в друга държава. Искам да живея в моята собствена страна”.
Снимка: Скрийншот