Втори опит да пуснат в експлоатация неизползваемото рибарско пристанище във Варна

Втори опит да пуснат в експлоатация неизползваемото рибарско пристанище във Варна

Община Варна ще направи втори опит да проведе обществената поръчка за доставка и монтаж на допълнително оборудване за рибарско пристанище „Карантината“ във Варна на стойност 362 хил. лв. Тя беше прекратена през март, след като в нея бяха открити нарушения. Това става ясно от публикация в сайта за електронни обществени поръчки.

Първоначално обявената процедура беше прекратена след установени нарушения при откриването и провеждането й, които не можеха да бъдат отстранени, без това да промени условията й. Освен това липсваха и основания за провеждането й по избрания начин – чрез договаряне без предварително обявление, пише dnevnik.bg.

Подновената сега процедура е открита, което означава, че в нея могат да участват всички компании, които отговарят на поставените условия за това – през последните три години, считано от датата на подаване на офертата, поне веднъж да е участвал в доставката и монтаж на „съоръжения за акостиране на плавателни съдове, разположени във водна среда“. Срокът за подаване на документи за участие в подновената процедура е 9 май т.г.

В началото на юли м.г. от транспортното министерство съобщиха в отговор на въпроси на „Дневник“, че според издаденото удостоверение за експлоатационна годност след откриване на рибарско пристанище „Карантината“ то ще може да приема едва 43 плавателни съда вместо 116, заложени в проекта за строителството му. Той бе на стойност 14 млн. лв. (без ДДС), като по-голямата част от сумата беше осигурена по Оперативна програма „Рибарство и аквакултури“ на Европейския съюз.

На практика това означаваше, че над 60% от капацитета на пристанището остава неизползваем заради липса на необходимото оборудване по кейовете му. Съдържанието на документите по подновената сега обществена поръчка показва, че на недооборудваните кейови места на пристанището липсват т.нар. котви, които са задължителни за всеки подобен пристан, както и редица други специфични съоръжения, свързани с предназначението му. Освен това на по-голямата част от кейовите места няма колонки за снабдяване с вода, ток и интернет.

Оказа се също, че още при проектирането на пристанището са били пропуснати т.нар. кнехтове – съоръжения за изтегляне и привързване на рибарски лодки. Заложените по проект въжета не отговаряли на стандартите за якост и т.н. и т.н. В същото време пристанището е оборудвано с впечатляваща система от видеокамери за наблюдение на всяко от местата за акостиране от няколко различни ъгъла.

Междувременно в началото на т.г. бе установено, че дълбочината при входа на пристанището е едва 1.5 м и намалява с всеки изминал месец заради лошо проектиране. По тази причина още в следващите месеци влизането в пристанището на масово използваните по Черноморието рибарски корабчета и дори на големи лодки може да се окаже невъзможно.

Основен проблем с реализацията на проекта за строеж на рибарско пристанище „Карантината“ бе, че в действителност то е изградено от нулата едва след получаване на европейското финансиране, а не „разширено и реконструирано“, каквото беше изричното условие на Оперативна програма „Рибарство и аквакултури“. Условията по мярка „Рибарски пристанища, кейове за разтоварване, рибни борси и покрити лодкостоянки“ на програмата на ЕС изрично посочват, че е недопустимо подпомагането на изграждането на новопостроени пристанища или новопостроени рибни борси, какъвто е случаят с „Карантината“.

Снимки: dnevnik.bg